Делът на къщите в новото строителство става все по-голям Броят на новите

Делът на къщите в новото строителство става все по-голям
Броят на новите жилищни здания у нас към момента има растеж - 30,1% на годишна база, само че броят на жилищата в тях понижава с 8,2%. Освен това от четвъртото тримесечие на предходната година насам има изразителен спад на растежа на новопостроените жилища, сочат данните на Национален статистически институт за второто тримесечие.

До огромна степен растежът на броя на новите жилищни здания се дължи на къщите, а не на жилищните кооперации.

През 2017 година например броят на новите къщи е бил 4,7 пъти по-голям от броя на новопостроените кооперации.

Делът на къщите в новото строителство непрестанно се усилва от този момент и от данните за последното тримесечие излиза, че те към този момент са 5,3 пъти повече от броя на огромните жилищни постройки.

На това се дължи и събитието, че общата потребна повърхност на новото жилищно строителство понижава. Сега тя е с 4,4% по-малка спрямо преди една година, а жилищната повърхност понижава с 2%.

Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище се усилва от 98,9 квадратни метра преди една година на 103 квадратни метра в този момент.

Има градове, в които, макар че строителството не е с висок растеж, средната площ на новите жилища е доста висока. 

Например в Габрово през второто тримесечие междинната повърхност на едно ново жилище е достигнала 183,3 квадратни метра, в Монтана, където се строят доста повече къщи, в сравнение с жилищни кооперации, междинната повърхност на новите жилища е 175,6 квадрата.

Най-малка е площта на новите жилища във Велико Търново - 65,4 квадрата, и Варна - 83,2 квадрата.

Като цяло обаче от 2017 година насам междинната повърхност на жилищата се усилва и сегашното намаление е нова наклонност, която е почнала от предходната година.

Видин, Враца, Монтана, Смолян и Ямбол са областите, в които има минимум на брой новопостроени жилища, сочат данните.